Любов - магическа реалност

Любов - магическа реалност 

Любов - магическа реалност, 

неоскърбени светове, 

в които жадно и нормално 

сърцето-чудо ни зове.

То търси истина и милост 

и в синкавия полуздрач 

се смесват най-необяснимо 

очакван смях с нечакан плач.

И веят в тръпните дървета

нехайни, неми ветрове.

А в странен климат

по полето

цъфтят заветни цветове.

Най-често във предсънно време 

дъжд люляков ще зароси. 

Там чуваш честни обяснения 

и още вярваш на сълзи.

И накипяла правда има 

във жеста, в трепета, в гласа: 

или отчаян ще заминеш, 

или ще вършиш чудеса. 

Павел Матев

Ти ме вдъхнови....

Едно забравено сърце ни връща, 

събира ни с гласа си мек....

В гласа му лекичко се стихва - чувство

и човек се чувства лек...

Едно гласче в главата ти утихва

и в сърцето ти тупти...

Сякаш леко се усмихва

сърцето ти със чувствата ще излети...

Музиката е ....

Музиката е любов, която идва от сърцето! 

Музиката е душа, която с всяка дума излива чувствата си! 

Музиката е илюзия, която ни отвежда някъде далеч от тук!

Музиката е чувството, което изпитваш, когато си пееш на ум!

Музиката е ритъма на сърцето, което пее за теб! 

Музиката е ............. това което изпитваш, чувайки всеки звук 

отново и отново стихвайки се в сърцето ти!

Музиката........това сме ние, това съм аз! 

Музиката е навсякъде около нас! ♫

Понякога просто трябва да вярваш!

Понякога просто трябва да вярваш! Да вярваш в себе си , да се довериш на интуицията си , без да се страхуваш дали ще бъде правилно или не. Просто да направиш това което ти казва сърцето. Много често си казвам ''аз вярвам, вярвам , че ще успея". Вярата е това което ни крепи, без вяра не бихме могли да живеем. Вчера ми зададоха един въпрос за смисъла на живота. Какво представлява, какъв е смисъла на живота. И аз не знаех какво да отговоря . Първото което ми хрумна беше , че за всеки човек смисъла на живота е различен. Но очевидно това не беше верния отговор. Задавала съм си този въпрос , вероятно рядко, но винаги въпроса беше обърнат към мен. Аз търсех смисъла в моя живот. Не бях се замисляла какъв е смисъла на живота като цяло. Вероятно целите в живота ни към които се стремим , са това което го осмислят и затова аз смятах , че за всеки човек са различни. То е така, но има неща които усмислят живота на всеки човек , неща към които всеки се стреми. Това са семейството , верните приятели, здравето , дома, работата. Неща които заобикалят живота на всеки един човек и понякога без да осъзнаваме, това са малките неща които осмислят деня ни . Неща за които ще се борим цял живот за да ги запазим и съхраним. Смисъла на живота ...................
Все още не бих могла да кажа , че тези неща са смисъла на живота. Може би те го осмислят , но смисъла на живота е там , където дори не подозираме. Смисъла на живота ни се крепи в утрешния ден!!!

Живеем в много странен свят. Свят, в който лицемерието и завистта са издигнати на пиедестал. Свят в който да се обясниш в любов е смешно, а да спиш с гаджето на приятел те прави герой. Животът рядко протича като фантазиите ни, а щастливият край го няма. Не диамантите, а наркотиците и алкохола са най-добрите приятели на момичетата. Завистта е като втора кожа за хората, минаваме през всичко толкова бързо, че не можем дори да му се наситим. Сложили сме маски и се правим на хора, които не сме, а когато свалим маските вече не сме същите. Този свят не е хубав, този свят не е за нас, той взима, но не ни дава нищо в замяна. Живеем в много странен свят, а само ние сме способни да го променим. Може да стане нашата приказка, но може да е малка недовършена история. Всичко зависи от нас. Ние сме светът...

Любов, Приятелство и Доверие

Имало едно време трима верни и неразделни другари. Казвали се Любов, Приятелство и Доверие...Когато били тримата заедно, всичко било прекрасно. И така било, докато не се наложило един ден Любовта да замине по работа. Нямало как, дългът я зовял. Но преди да се раздели с приятелите си, тя ги уверила: 

- Когато ви домъчнее много за мен, потърсете ме, аз няма да съм чак толкова далече. Там където видите някоя двойка да се гледа с желание и копнеж в очите, знайте, че там ще съм и аз – рекла Любовта и тръгнала... 
- Е щом е така, добре ще е и аз да поема към моите задължения – казало след малко Приятелството на Доверието. – Но ти не се притеснявай, когато имаш нужда от мен, лесно ще ме намериш. Там където видиш двама човека, които и в плача, и в смеха си са заедно, знай че с тях съм и аз... 

Доверието отворило уста и понечило да каже нещо на сбогуване, но... 
Приятелството вече си било тръгнало, без да чуе последните думи на другаря си. И заминало надалече... 

Тогава Доверието, останало съвсем само, тихичко прошепнало сякаш повече на себе си: 
- Мен веднъж загубите ли ме, повече не можете да ме намерите..

Какво всъщност е живота? Какво всъщност е това? И търся отговора на въпроса някъде във тази тишина! Вървя из пътя и си казвам-"почакай, спри се, погледни" . Живота си върви, а ние забързани в простото ежедневие забравяме за истинския живот. Седя на пътя и си казвам - "това е , това всъщност е живота" - бързаш и забравяш - почти нищо не оценяваш.
Почакай , спри се погледни. Живота е толкова прекрасен, изпълнен с толкова мечти.
Денят започва със слънчев лъч над нас. Слънцето изгря и стопли сърцата вътре в нас.
Живота си тече и не забравя, всяка стъпка, всеки танц. Живота е мелодия и песен не изпята, живота е рисунка нарисувана. Живота е мечта сбъдната, живота е съдба написана. И сякаш просто думи са това . Думи, който стоплят нашите сърца. И гледам красотата на живота,  виждам всеки слънчев лъч, чувам песента изпята, песента която пее във сърцата. А в душата има я тъгата.

Ах, сякаш искам да заплача. Това е красотата. Сълзи от щастие и обич. Да виждаш красотата и да я усетиш със душата. Малко са нещата докоснали сърцата и трогнали душата!

"Да чакаш сам себе си е по-мъчително, отколкото да чакаш когото и да е било. Нетърпението те разкъсва и раздвоява. Сам се чувстваш виновен пред себе си. Не си удържал думата си. Объркал си собственото си време. Закъснял си за себе си."

Блага Димитрова, "Пътуване към себе си"

 

 

Какво значи музиката за всеки един от нас ! ♫

 Здравейте, прочетох това в един сайт и наистина много ме заинтригува ! Затова, ако сега четете това моля ви споделете какво е МУЗИКАТА за вас ! :)) И за какво според вас става дума за долу цитираната мисъл. Според мен става дума за музика, която е част от нас и е в сърцата ни! ♥♫♥
"Има една друга “музика”, която не може да бъде описана.
Музика дето те понася отвъд всякое познато звучене. Тя не е музиката, която чуваш, не е “музика” в смисъла в който се влага в това понятие.
Тя не е музика от която си зависим, музика дето те вкопчва в тоновете си и обладава сетивата ти.
Когато ти самият си станал музика...и нямаш “нужда” от това “движение” щото то преминава в своята противоположност.
Тази музика е отвъд времева, тя не бива зависимост която предполага ограниченост в себе си.
Музиката свири тебе, а не ти нея.
Музиката, в която не “убиваш времето”, защото тя е отвъд него. Музиката, която няма стремеж и не пилее.
Музиката която е отвъд мисълта и нейният тътен."

"Какво ще си помислят хората?" е най-лошата мисъл,която може да ти мине през главата... Затова ,погледни ме в очите, изгуби се в тях... Ние срещу света, защото живеят само влюбените,а останалите просто съществуват..

Този, който прощава най-често и търпи най-дълго, обикновено си тръгва най-неочаквано.....

ОГЛЕДАЛО

Във остаряло, прашно огледало
поглеждаш плахо своя образ крив.
И се запитваш как е оцеляло,

защо показва то света тъй сив.
Къде са цветовете в него?
Учудено повдигаш рамене,
забърсваш с длан прахта, смутено
със поглед търсиш цветове.
Но няма цветове, а сенки,
останали от минало следи...
убили времето, горейки
във свойте собствени съдби.
И виждаш в кривия си образ
тъга и болка по света,
красив за теб - и сив и грозен
за огледални сенки на нощта.
А в свитата ти длан събрани
прашинките от минали сълзи,
разказват ти истории потайни,
поглеждайки през твоите очи.
Истории... тъй странни и различни
и всяка е за теб една съдба.
В съдник превръщаш се - обличаш
със тайни твоята душа.
И знаеш ти, че след години
във някой таен като този миг
във остаряло, прашно огледало
ще види някой твоя образ крив.
Светът е цветен зад стъклата -
и носи радост,болка и сълзи.
Дали щастлива или не ще е съдбата-
оставя сенки, образи, следи...
Във остаряло, прашно огледало
поглеждаш плахо своя образ крив.
И казваш си, че просто то е старо,

а ти си млад сега, и жив.

 

 Пепа Николова

 

 

Такъв е живота !

Понякога живота  ми се струва прекрасен! Сякаш е необясним , но понякога е толкова гаден, и се питаш защо е такъв!?     Такъв е живота, казвам си го всеки път, когато се разочаровам от нещо.
Такъв е животът изпълнен е с много трудности и неволи, но това е защото е дълъг и след като сме решили да вървим по него трябва с високо вдигната глава да понасяме всяко препятствие.
И наистина не е толкова гаден като се замислиш! Понякога просто искам да спра за момент и да погледам какво правят хората ! И наистина животът си тече не усетно и докато се усетиш, вече си се озовал на другия край на улицата. И няма време за губене , защото такъв е животът! И всяка минута е ценна. А понякога, когато искаш да избягаш от този забързан свят и да се усамотиш. Намери едно тихо и спокойно място където да останеш сам.
И никога не забравяй с каквото и да те сблъсква живота. Това е защото знае, че си готов и можеш да преодолееш тази трудност!

За какво си мечтаем !?

За какво ли? За добро бъдеще, за по-красив живот, за истинска любов , която да сполети сърцето ни и да бъдем истински щастливи , за добра  работа с която да можем да си живеем безгрижно ! Очевидно, това е за което мечтаем  !? Това към което се стремим!  Но истинският въпрос тук е , ще можем ли да го постигнем!? Или цял живот ще падаме и ще ставаме, докато успеем да го постигнем !
Но нали такъв е животът! Не е само розово и черно! Животът е пъстър , изпълнен е с много цветове! Защото щастието не съществува без нещастието, както доброто не  може без злото.
Това е защото живота е такъв , защото трябва да има равновесие, и трябва да има и трудности които да преодоляваме, защото ако животът беше розов и всичко беше лесно, какъв би бил  смисълът да го живеем! Но има и моменти в живота в които сме били истински щастливи и безгрижни , но очевидно тогава не сме могли да го осъзнаем
 Да живеем безгрижно, това беше когато бяхме деца . Всеки един ден беше песен изпълнена с безгрижност и щастие.  Защо обаче, докато сме деца мечтаем да пораснем и да живеем живота на големите , а когато пораснем,  и когато разберем какъв всъщност е животът им, ( изпълнен с грижи и тревоги). Ще можем ли да си върнем тези незабравими години, когато бяхме деца. И  затова докато още не сме пораснали толкова много и осъзнаваме тази ценност,  ние трябва да се стремим да я запазим до колкото можем !

:)

"За да бъде незаменим, човек винаги трябва да бъде различен" - Коко Шанел Скъпи дами, пожелавам ви да откриете своя уникален потенциал, да намерите силата, с която да промените себе си и света, в който живеете. Където и да ви отведе този път, смейте се от сърце, пръскайте искрите на щастие около себе си. Живейте пълноценно. Оставете диря след себе си и бъдете ИСТИНСКИ ДАМИ!

♥ Честита пролет! ♥

♫ ♥ ♫

Усмивка:

С една усмивка започни ти своя ден!
Да бъде усмихнат и засмян!
Една усмивка леда може да разчупи.
Една усмивка, като слънчев лъч ще заблести.
И сълзите на лицето твое, за секунда може да стопи!
Усмихни се само ти  ! :)

♥ Невероятно стихотворение ♥

 Всичко 

  Блага Димитрова

Имаш младост и хубост.

Цялата си една усмивка.

Даже дърветата те харесват

и те прегръщат със сенките си.

Рамото ти изгрява

като новолуние.

После – като пълнолуние.

И догде се озърнеш -

нямаш младост и хубост.

Какво ти остава?

Имаш любим и нежност.

Цялата си една тръпка.

Стъпваш по звездният свод

с тънки, звънливи токчета.

И под стъпките ти угасват

една по една звездите

като сгазени фасове.

Докато тупнеш на земята.

Нямаш любим и нежност.

Какво ти остава?

Имаш талант и воля.

Цялата си една факла.

Нощем безсънно светиш,

търсиш в тъмната пустош

нещо такова, което

никога, никъде, никой…

Тъкмо да го откриеш,

факлата гасне и пуши

и се превръща в главня.

Нямаш талант и воля.

Какво ти остава?

Имаш дете и радост.

Цялата си една грижа.

Водиш бъдещето за ръчица,

учиш го да бъде послушно

и да не тича много напред,

за да бъде по-дълго твое.

Докато ти го грабне от ръката

болест, война или любов,

или безкрайният път…

Нямаш дете и радост.

Какво ти остава?

Всичко да имаш, нищо да нямаш.

Цялата да си една шепа.

Всичко да даваш, нищо да вземаш.

Да се загърнеш зиморничаво

в самота като в излинял шал,

майка си да повториш на прага,

всичко да спомняш,

всичко да посрещнеш,

всичко да изпратиш.

Всичко.

Това ти остава.