"Да чакаш сам себе си е по-мъчително, отколкото да чакаш когото и да е било. Нетърпението те разкъсва и раздвоява. Сам се чувстваш виновен пред себе си. Не си удържал думата си. Объркал си собственото си време. Закъснял си за себе си."

Блага Димитрова, "Пътуване към себе си"

 

 

Какво значи музиката за всеки един от нас ! ♫

 Здравейте, прочетох това в един сайт и наистина много ме заинтригува ! Затова, ако сега четете това моля ви споделете какво е МУЗИКАТА за вас ! :)) И за какво според вас става дума за долу цитираната мисъл. Според мен става дума за музика, която е част от нас и е в сърцата ни! ♥♫♥
"Има една друга “музика”, която не може да бъде описана.
Музика дето те понася отвъд всякое познато звучене. Тя не е музиката, която чуваш, не е “музика” в смисъла в който се влага в това понятие.
Тя не е музика от която си зависим, музика дето те вкопчва в тоновете си и обладава сетивата ти.
Когато ти самият си станал музика...и нямаш “нужда” от това “движение” щото то преминава в своята противоположност.
Тази музика е отвъд времева, тя не бива зависимост която предполага ограниченост в себе си.
Музиката свири тебе, а не ти нея.
Музиката, в която не “убиваш времето”, защото тя е отвъд него. Музиката, която няма стремеж и не пилее.
Музиката която е отвъд мисълта и нейният тътен."

"Какво ще си помислят хората?" е най-лошата мисъл,която може да ти мине през главата... Затова ,погледни ме в очите, изгуби се в тях... Ние срещу света, защото живеят само влюбените,а останалите просто съществуват..

Този, който прощава най-често и търпи най-дълго, обикновено си тръгва най-неочаквано.....

ОГЛЕДАЛО

Във остаряло, прашно огледало
поглеждаш плахо своя образ крив.
И се запитваш как е оцеляло,

защо показва то света тъй сив.
Къде са цветовете в него?
Учудено повдигаш рамене,
забърсваш с длан прахта, смутено
със поглед търсиш цветове.
Но няма цветове, а сенки,
останали от минало следи...
убили времето, горейки
във свойте собствени съдби.
И виждаш в кривия си образ
тъга и болка по света,
красив за теб - и сив и грозен
за огледални сенки на нощта.
А в свитата ти длан събрани
прашинките от минали сълзи,
разказват ти истории потайни,
поглеждайки през твоите очи.
Истории... тъй странни и различни
и всяка е за теб една съдба.
В съдник превръщаш се - обличаш
със тайни твоята душа.
И знаеш ти, че след години
във някой таен като този миг
във остаряло, прашно огледало
ще види някой твоя образ крив.
Светът е цветен зад стъклата -
и носи радост,болка и сълзи.
Дали щастлива или не ще е съдбата-
оставя сенки, образи, следи...
Във остаряло, прашно огледало
поглеждаш плахо своя образ крив.
И казваш си, че просто то е старо,

а ти си млад сега, и жив.

 

 Пепа Николова