Какво всъщност е живота? Какво всъщност е това? И търся отговора на въпроса някъде във тази тишина! Вървя из пътя и си казвам-"почакай, спри се, погледни" . Живота си върви, а ние забързани в простото ежедневие забравяме за истинския живот. Седя на пътя и си казвам - "това е , това всъщност е живота" - бързаш и забравяш - почти нищо не оценяваш.
Почакай , спри се погледни. Живота е толкова прекрасен, изпълнен с толкова мечти.
Денят започва със слънчев лъч над нас. Слънцето изгря и стопли сърцата вътре в нас.
Живота си тече и не забравя, всяка стъпка, всеки танц. Живота е мелодия и песен не изпята, живота е рисунка нарисувана. Живота е мечта сбъдната, живота е съдба написана. И сякаш просто думи са това . Думи, който стоплят нашите сърца. И гледам красотата на живота,  виждам всеки слънчев лъч, чувам песента изпята, песента която пее във сърцата. А в душата има я тъгата.

Ах, сякаш искам да заплача. Това е красотата. Сълзи от щастие и обич. Да виждаш красотата и да я усетиш със душата. Малко са нещата докоснали сърцата и трогнали душата!