Живеем в много странен свят. Свят, в който лицемерието и завистта са издигнати на пиедестал. Свят в който да се обясниш в любов е смешно, а да спиш с гаджето на приятел те прави герой. Животът рядко протича като фантазиите ни, а щастливият край го няма. Не диамантите, а наркотиците и алкохола са най-добрите приятели на момичетата. Завистта е като втора кожа за хората, минаваме през всичко толкова бързо, че не можем дори да му се наситим. Сложили сме маски и се правим на хора, които не сме, а когато свалим маските вече не сме същите. Този свят не е хубав, този свят не е за нас, той взима, но не ни дава нищо в замяна. Живеем в много странен свят, а само ние сме способни да го променим. Може да стане нашата приказка, но може да е малка недовършена история. Всичко зависи от нас. Ние сме светът...

Любов, Приятелство и Доверие

Имало едно време трима верни и неразделни другари. Казвали се Любов, Приятелство и Доверие...Когато били тримата заедно, всичко било прекрасно. И така било, докато не се наложило един ден Любовта да замине по работа. Нямало как, дългът я зовял. Но преди да се раздели с приятелите си, тя ги уверила: 

- Когато ви домъчнее много за мен, потърсете ме, аз няма да съм чак толкова далече. Там където видите някоя двойка да се гледа с желание и копнеж в очите, знайте, че там ще съм и аз – рекла Любовта и тръгнала... 
- Е щом е така, добре ще е и аз да поема към моите задължения – казало след малко Приятелството на Доверието. – Но ти не се притеснявай, когато имаш нужда от мен, лесно ще ме намериш. Там където видиш двама човека, които и в плача, и в смеха си са заедно, знай че с тях съм и аз... 

Доверието отворило уста и понечило да каже нещо на сбогуване, но... 
Приятелството вече си било тръгнало, без да чуе последните думи на другаря си. И заминало надалече... 

Тогава Доверието, останало съвсем само, тихичко прошепнало сякаш повече на себе си: 
- Мен веднъж загубите ли ме, повече не можете да ме намерите..