♥ Невероятно стихотворение ♥

 Всичко 

  Блага Димитрова

Имаш младост и хубост.

Цялата си една усмивка.

Даже дърветата те харесват

и те прегръщат със сенките си.

Рамото ти изгрява

като новолуние.

После – като пълнолуние.

И догде се озърнеш -

нямаш младост и хубост.

Какво ти остава?

Имаш любим и нежност.

Цялата си една тръпка.

Стъпваш по звездният свод

с тънки, звънливи токчета.

И под стъпките ти угасват

една по една звездите

като сгазени фасове.

Докато тупнеш на земята.

Нямаш любим и нежност.

Какво ти остава?

Имаш талант и воля.

Цялата си една факла.

Нощем безсънно светиш,

търсиш в тъмната пустош

нещо такова, което

никога, никъде, никой…

Тъкмо да го откриеш,

факлата гасне и пуши

и се превръща в главня.

Нямаш талант и воля.

Какво ти остава?

Имаш дете и радост.

Цялата си една грижа.

Водиш бъдещето за ръчица,

учиш го да бъде послушно

и да не тича много напред,

за да бъде по-дълго твое.

Докато ти го грабне от ръката

болест, война или любов,

или безкрайният път…

Нямаш дете и радост.

Какво ти остава?

Всичко да имаш, нищо да нямаш.

Цялата да си една шепа.

Всичко да даваш, нищо да вземаш.

Да се загърнеш зиморничаво

в самота като в излинял шал,

майка си да повториш на прага,

всичко да спомняш,

всичко да посрещнеш,

всичко да изпратиш.

Всичко.

Това ти остава.