Ти ме вдъхнови....

Едно забравено сърце ни връща, 

събира ни с гласа си мек....

В гласа му лекичко се стихва - чувство

и човек се чувства лек...

Едно гласче в главата ти утихва

и в сърцето ти тупти...

Сякаш леко се усмихва

сърцето ти със чувствата ще излети...

Музиката е ....

Музиката е любов, която идва от сърцето! 

Музиката е душа, която с всяка дума излива чувствата си! 

Музиката е илюзия, която ни отвежда някъде далеч от тук!

Музиката е чувството, което изпитваш, когато си пееш на ум!

Музиката е ритъма на сърцето, което пее за теб! 

Музиката е ............. това което изпитваш, чувайки всеки звук 

отново и отново стихвайки се в сърцето ти!

Музиката........това сме ние, това съм аз! 

Музиката е навсякъде около нас! ♫

Понякога просто трябва да вярваш!

Понякога просто трябва да вярваш! Да вярваш в себе си , да се довериш на интуицията си , без да се страхуваш дали ще бъде правилно или не. Просто да направиш това което ти казва сърцето. Много често си казвам ''аз вярвам, вярвам , че ще успея". Вярата е това което ни крепи, без вяра не бихме могли да живеем. Вчера ми зададоха един въпрос за смисъла на живота. Какво представлява, какъв е смисъла на живота. И аз не знаех какво да отговоря . Първото което ми хрумна беше , че за всеки човек смисъла на живота е различен. Но очевидно това не беше верния отговор. Задавала съм си този въпрос , вероятно рядко, но винаги въпроса беше обърнат към мен. Аз търсех смисъла в моя живот. Не бях се замисляла какъв е смисъла на живота като цяло. Вероятно целите в живота ни към които се стремим , са това което го осмислят и затова аз смятах , че за всеки човек са различни. То е така, но има неща които усмислят живота на всеки човек , неща към които всеки се стреми. Това са семейството , верните приятели, здравето , дома, работата. Неща които заобикалят живота на всеки един човек и понякога без да осъзнаваме, това са малките неща които осмислят деня ни . Неща за които ще се борим цял живот за да ги запазим и съхраним. Смисъла на живота ...................
Все още не бих могла да кажа , че тези неща са смисъла на живота. Може би те го осмислят , но смисъла на живота е там , където дори не подозираме. Смисъла на живота ни се крепи в утрешния ден!!!

Живеем в много странен свят. Свят, в който лицемерието и завистта са издигнати на пиедестал. Свят в който да се обясниш в любов е смешно, а да спиш с гаджето на приятел те прави герой. Животът рядко протича като фантазиите ни, а щастливият край го няма. Не диамантите, а наркотиците и алкохола са най-добрите приятели на момичетата. Завистта е като втора кожа за хората, минаваме през всичко толкова бързо, че не можем дори да му се наситим. Сложили сме маски и се правим на хора, които не сме, а когато свалим маските вече не сме същите. Този свят не е хубав, този свят не е за нас, той взима, но не ни дава нищо в замяна. Живеем в много странен свят, а само ние сме способни да го променим. Може да стане нашата приказка, но може да е малка недовършена история. Всичко зависи от нас. Ние сме светът...

Любов, Приятелство и Доверие

Имало едно време трима верни и неразделни другари. Казвали се Любов, Приятелство и Доверие...Когато били тримата заедно, всичко било прекрасно. И така било, докато не се наложило един ден Любовта да замине по работа. Нямало как, дългът я зовял. Но преди да се раздели с приятелите си, тя ги уверила: 

- Когато ви домъчнее много за мен, потърсете ме, аз няма да съм чак толкова далече. Там където видите някоя двойка да се гледа с желание и копнеж в очите, знайте, че там ще съм и аз – рекла Любовта и тръгнала... 
- Е щом е така, добре ще е и аз да поема към моите задължения – казало след малко Приятелството на Доверието. – Но ти не се притеснявай, когато имаш нужда от мен, лесно ще ме намериш. Там където видиш двама човека, които и в плача, и в смеха си са заедно, знай че с тях съм и аз... 

Доверието отворило уста и понечило да каже нещо на сбогуване, но... 
Приятелството вече си било тръгнало, без да чуе последните думи на другаря си. И заминало надалече... 

Тогава Доверието, останало съвсем само, тихичко прошепнало сякаш повече на себе си: 
- Мен веднъж загубите ли ме, повече не можете да ме намерите..

Какво всъщност е живота? Какво всъщност е това? И търся отговора на въпроса някъде във тази тишина! Вървя из пътя и си казвам-"почакай, спри се, погледни" . Живота си върви, а ние забързани в простото ежедневие забравяме за истинския живот. Седя на пътя и си казвам - "това е , това всъщност е живота" - бързаш и забравяш - почти нищо не оценяваш.
Почакай , спри се погледни. Живота е толкова прекрасен, изпълнен с толкова мечти.
Денят започва със слънчев лъч над нас. Слънцето изгря и стопли сърцата вътре в нас.
Живота си тече и не забравя, всяка стъпка, всеки танц. Живота е мелодия и песен не изпята, живота е рисунка нарисувана. Живота е мечта сбъдната, живота е съдба написана. И сякаш просто думи са това . Думи, който стоплят нашите сърца. И гледам красотата на живота,  виждам всеки слънчев лъч, чувам песента изпята, песента която пее във сърцата. А в душата има я тъгата.

Ах, сякаш искам да заплача. Това е красотата. Сълзи от щастие и обич. Да виждаш красотата и да я усетиш със душата. Малко са нещата докоснали сърцата и трогнали душата!