Живеем в много странен свят. Свят, в който лицемерието и завистта са издигнати на пиедестал. Свят в който да се обясниш в любов е смешно, а да спиш с гаджето на приятел те прави герой. Животът рядко протича като фантазиите ни, а щастливият край го няма. Не диамантите, а наркотиците и алкохола са най-добрите приятели на момичетата. Завистта е като втора кожа за хората, минаваме през всичко толкова бързо, че не можем дори да му се наситим. Сложили сме маски и се правим на хора, които не сме, а когато свалим маските вече не сме същите. Този свят не е хубав, този свят не е за нас, той взима, но не ни дава нищо в замяна. Живеем в много странен свят, а само ние сме способни да го променим. Може да стане нашата приказка, но може да е малка недовършена история. Всичко зависи от нас. Ние сме светът...

Любов, Приятелство и Доверие

Имало едно време трима верни и неразделни другари. Казвали се Любов, Приятелство и Доверие...Когато били тримата заедно, всичко било прекрасно. И така било, докато не се наложило един ден Любовта да замине по работа. Нямало как, дългът я зовял. Но преди да се раздели с приятелите си, тя ги уверила: 

- Когато ви домъчнее много за мен, потърсете ме, аз няма да съм чак толкова далече. Там където видите някоя двойка да се гледа с желание и копнеж в очите, знайте, че там ще съм и аз – рекла Любовта и тръгнала... 
- Е щом е така, добре ще е и аз да поема към моите задължения – казало след малко Приятелството на Доверието. – Но ти не се притеснявай, когато имаш нужда от мен, лесно ще ме намериш. Там където видиш двама човека, които и в плача, и в смеха си са заедно, знай че с тях съм и аз... 

Доверието отворило уста и понечило да каже нещо на сбогуване, но... 
Приятелството вече си било тръгнало, без да чуе последните думи на другаря си. И заминало надалече... 

Тогава Доверието, останало съвсем само, тихичко прошепнало сякаш повече на себе си: 
- Мен веднъж загубите ли ме, повече не можете да ме намерите..

Какво всъщност е живота? Какво всъщност е това? И търся отговора на въпроса някъде във тази тишина! Вървя из пътя и си казвам-"почакай, спри се, погледни" . Живота си върви, а ние забързани в простото ежедневие забравяме за истинския живот. Седя на пътя и си казвам - "това е , това всъщност е живота" - бързаш и забравяш - почти нищо не оценяваш.
Почакай , спри се погледни. Живота е толкова прекрасен, изпълнен с толкова мечти.
Денят започва със слънчев лъч над нас. Слънцето изгря и стопли сърцата вътре в нас.
Живота си тече и не забравя, всяка стъпка, всеки танц. Живота е мелодия и песен не изпята, живота е рисунка нарисувана. Живота е мечта сбъдната, живота е съдба написана. И сякаш просто думи са това . Думи, който стоплят нашите сърца. И гледам красотата на живота,  виждам всеки слънчев лъч, чувам песента изпята, песента която пее във сърцата. А в душата има я тъгата.

Ах, сякаш искам да заплача. Това е красотата. Сълзи от щастие и обич. Да виждаш красотата и да я усетиш със душата. Малко са нещата докоснали сърцата и трогнали душата!

"Да чакаш сам себе си е по-мъчително, отколкото да чакаш когото и да е било. Нетърпението те разкъсва и раздвоява. Сам се чувстваш виновен пред себе си. Не си удържал думата си. Объркал си собственото си време. Закъснял си за себе си."

Блага Димитрова, "Пътуване към себе си"

 

 

Какво значи музиката за всеки един от нас ! ♫

 Здравейте, прочетох това в един сайт и наистина много ме заинтригува ! Затова, ако сега четете това моля ви споделете какво е МУЗИКАТА за вас ! :)) И за какво според вас става дума за долу цитираната мисъл. Според мен става дума за музика, която е част от нас и е в сърцата ни! ♥♫♥
"Има една друга “музика”, която не може да бъде описана.
Музика дето те понася отвъд всякое познато звучене. Тя не е музиката, която чуваш, не е “музика” в смисъла в който се влага в това понятие.
Тя не е музика от която си зависим, музика дето те вкопчва в тоновете си и обладава сетивата ти.
Когато ти самият си станал музика...и нямаш “нужда” от това “движение” щото то преминава в своята противоположност.
Тази музика е отвъд времева, тя не бива зависимост която предполага ограниченост в себе си.
Музиката свири тебе, а не ти нея.
Музиката, в която не “убиваш времето”, защото тя е отвъд него. Музиката, която няма стремеж и не пилее.
Музиката която е отвъд мисълта и нейният тътен."

"Какво ще си помислят хората?" е най-лошата мисъл,която може да ти мине през главата... Затова ,погледни ме в очите, изгуби се в тях... Ние срещу света, защото живеят само влюбените,а останалите просто съществуват..