Такъв е живота !

Понякога живота  ми се струва прекрасен! Сякаш е необясним , но понякога е толкова гаден, и се питаш защо е такъв!?     Такъв е живота, казвам си го всеки път, когато се разочаровам от нещо.
Такъв е животът изпълнен е с много трудности и неволи, но това е защото е дълъг и след като сме решили да вървим по него трябва с високо вдигната глава да понасяме всяко препятствие.
И наистина не е толкова гаден като се замислиш! Понякога просто искам да спра за момент и да погледам какво правят хората ! И наистина животът си тече не усетно и докато се усетиш, вече си се озовал на другия край на улицата. И няма време за губене , защото такъв е животът! И всяка минута е ценна. А понякога, когато искаш да избягаш от този забързан свят и да се усамотиш. Намери едно тихо и спокойно място където да останеш сам.
И никога не забравяй с каквото и да те сблъсква живота. Това е защото знае, че си готов и можеш да преодолееш тази трудност!

За какво си мечтаем !?

За какво ли? За добро бъдеще, за по-красив живот, за истинска любов , която да сполети сърцето ни и да бъдем истински щастливи , за добра  работа с която да можем да си живеем безгрижно ! Очевидно, това е за което мечтаем  !? Това към което се стремим!  Но истинският въпрос тук е , ще можем ли да го постигнем!? Или цял живот ще падаме и ще ставаме, докато успеем да го постигнем !
Но нали такъв е животът! Не е само розово и черно! Животът е пъстър , изпълнен е с много цветове! Защото щастието не съществува без нещастието, както доброто не  може без злото.
Това е защото живота е такъв , защото трябва да има равновесие, и трябва да има и трудности които да преодоляваме, защото ако животът беше розов и всичко беше лесно, какъв би бил  смисълът да го живеем! Но има и моменти в живота в които сме били истински щастливи и безгрижни , но очевидно тогава не сме могли да го осъзнаем
 Да живеем безгрижно, това беше когато бяхме деца . Всеки един ден беше песен изпълнена с безгрижност и щастие.  Защо обаче, докато сме деца мечтаем да пораснем и да живеем живота на големите , а когато пораснем,  и когато разберем какъв всъщност е животът им, ( изпълнен с грижи и тревоги). Ще можем ли да си върнем тези незабравими години, когато бяхме деца. И  затова докато още не сме пораснали толкова много и осъзнаваме тази ценност,  ние трябва да се стремим да я запазим до колкото можем !

:)

"За да бъде незаменим, човек винаги трябва да бъде различен" - Коко Шанел Скъпи дами, пожелавам ви да откриете своя уникален потенциал, да намерите силата, с която да промените себе си и света, в който живеете. Където и да ви отведе този път, смейте се от сърце, пръскайте искрите на щастие около себе си. Живейте пълноценно. Оставете диря след себе си и бъдете ИСТИНСКИ ДАМИ!

♥ Честита пролет! ♥

♫ ♥ ♫

Усмивка:

С една усмивка започни ти своя ден!
Да бъде усмихнат и засмян!
Една усмивка леда може да разчупи.
Една усмивка, като слънчев лъч ще заблести.
И сълзите на лицето твое, за секунда може да стопи!
Усмихни се само ти  ! :)

♥ Невероятно стихотворение ♥

 Всичко 

  Блага Димитрова

Имаш младост и хубост.

Цялата си една усмивка.

Даже дърветата те харесват

и те прегръщат със сенките си.

Рамото ти изгрява

като новолуние.

После – като пълнолуние.

И догде се озърнеш -

нямаш младост и хубост.

Какво ти остава?

Имаш любим и нежност.

Цялата си една тръпка.

Стъпваш по звездният свод

с тънки, звънливи токчета.

И под стъпките ти угасват

една по една звездите

като сгазени фасове.

Докато тупнеш на земята.

Нямаш любим и нежност.

Какво ти остава?

Имаш талант и воля.

Цялата си една факла.

Нощем безсънно светиш,

търсиш в тъмната пустош

нещо такова, което

никога, никъде, никой…

Тъкмо да го откриеш,

факлата гасне и пуши

и се превръща в главня.

Нямаш талант и воля.

Какво ти остава?

Имаш дете и радост.

Цялата си една грижа.

Водиш бъдещето за ръчица,

учиш го да бъде послушно

и да не тича много напред,

за да бъде по-дълго твое.

Докато ти го грабне от ръката

болест, война или любов,

или безкрайният път…

Нямаш дете и радост.

Какво ти остава?

Всичко да имаш, нищо да нямаш.

Цялата да си една шепа.

Всичко да даваш, нищо да вземаш.

Да се загърнеш зиморничаво

в самота като в излинял шал,

майка си да повториш на прага,

всичко да спомняш,

всичко да посрещнеш,

всичко да изпратиш.

Всичко.

Това ти остава.