"Да чакаш сам себе си е по-мъчително, отколкото да чакаш когото и да е било. Нетърпението те разкъсва и раздвоява. Сам се чувстваш виновен пред себе си. Не си удържал думата си. Объркал си собственото си време. Закъснял си за себе си."

Блага Димитрова, "Пътуване към себе си"

 

 

Какво значи музиката за всеки един от нас ! ♫

 Здравейте, прочетох това в един сайт и наистина много ме заинтригува ! Затова, ако сега четете това моля ви споделете какво е МУЗИКАТА за вас ! :)) И за какво според вас става дума за долу цитираната мисъл. Според мен става дума за музика, която е част от нас и е в сърцата ни! ♥♫♥
"Има една друга “музика”, която не може да бъде описана.
Музика дето те понася отвъд всякое познато звучене. Тя не е музиката, която чуваш, не е “музика” в смисъла в който се влага в това понятие.
Тя не е музика от която си зависим, музика дето те вкопчва в тоновете си и обладава сетивата ти.
Когато ти самият си станал музика...и нямаш “нужда” от това “движение” щото то преминава в своята противоположност.
Тази музика е отвъд времева, тя не бива зависимост която предполага ограниченост в себе си.
Музиката свири тебе, а не ти нея.
Музиката, в която не “убиваш времето”, защото тя е отвъд него. Музиката, която няма стремеж и не пилее.
Музиката която е отвъд мисълта и нейният тътен."

"Какво ще си помислят хората?" е най-лошата мисъл,която може да ти мине през главата... Затова ,погледни ме в очите, изгуби се в тях... Ние срещу света, защото живеят само влюбените,а останалите просто съществуват..

Този, който прощава най-често и търпи най-дълго, обикновено си тръгва най-неочаквано.....

ОГЛЕДАЛО

Във остаряло, прашно огледало
поглеждаш плахо своя образ крив.
И се запитваш как е оцеляло,

защо показва то света тъй сив.
Къде са цветовете в него?
Учудено повдигаш рамене,
забърсваш с длан прахта, смутено
със поглед търсиш цветове.
Но няма цветове, а сенки,
останали от минало следи...
убили времето, горейки
във свойте собствени съдби.
И виждаш в кривия си образ
тъга и болка по света,
красив за теб - и сив и грозен
за огледални сенки на нощта.
А в свитата ти длан събрани
прашинките от минали сълзи,
разказват ти истории потайни,
поглеждайки през твоите очи.
Истории... тъй странни и различни
и всяка е за теб една съдба.
В съдник превръщаш се - обличаш
със тайни твоята душа.
И знаеш ти, че след години
във някой таен като този миг
във остаряло, прашно огледало
ще види някой твоя образ крив.
Светът е цветен зад стъклата -
и носи радост,болка и сълзи.
Дали щастлива или не ще е съдбата-
оставя сенки, образи, следи...
Във остаряло, прашно огледало
поглеждаш плахо своя образ крив.
И казваш си, че просто то е старо,

а ти си млад сега, и жив.

 

 Пепа Николова

 

 

Такъв е живота !

Понякога живота  ми се струва прекрасен! Сякаш е необясним , но понякога е толкова гаден, и се питаш защо е такъв!?     Такъв е живота, казвам си го всеки път, когато се разочаровам от нещо.
Такъв е животът изпълнен е с много трудности и неволи, но това е защото е дълъг и след като сме решили да вървим по него трябва с високо вдигната глава да понасяме всяко препятствие.
И наистина не е толкова гаден като се замислиш! Понякога просто искам да спра за момент и да погледам какво правят хората ! И наистина животът си тече не усетно и докато се усетиш, вече си се озовал на другия край на улицата. И няма време за губене , защото такъв е животът! И всяка минута е ценна. А понякога, когато искаш да избягаш от този забързан свят и да се усамотиш. Намери едно тихо и спокойно място където да останеш сам.
И никога не забравяй с каквото и да те сблъсква живота. Това е защото знае, че си готов и можеш да преодолееш тази трудност!

За какво си мечтаем !?

За какво ли? За добро бъдеще, за по-красив живот, за истинска любов , която да сполети сърцето ни и да бъдем истински щастливи , за добра  работа с която да можем да си живеем безгрижно ! Очевидно, това е за което мечтаем  !? Това към което се стремим!  Но истинският въпрос тук е , ще можем ли да го постигнем!? Или цял живот ще падаме и ще ставаме, докато успеем да го постигнем !
Но нали такъв е животът! Не е само розово и черно! Животът е пъстър , изпълнен е с много цветове! Защото щастието не съществува без нещастието, както доброто не  може без злото.
Това е защото живота е такъв , защото трябва да има равновесие, и трябва да има и трудности които да преодоляваме, защото ако животът беше розов и всичко беше лесно, какъв би бил  смисълът да го живеем! Но има и моменти в живота в които сме били истински щастливи и безгрижни , но очевидно тогава не сме могли да го осъзнаем
 Да живеем безгрижно, това беше когато бяхме деца . Всеки един ден беше песен изпълнена с безгрижност и щастие.  Защо обаче, докато сме деца мечтаем да пораснем и да живеем живота на големите , а когато пораснем,  и когато разберем какъв всъщност е животът им, ( изпълнен с грижи и тревоги). Ще можем ли да си върнем тези незабравими години, когато бяхме деца. И  затова докато още не сме пораснали толкова много и осъзнаваме тази ценност,  ние трябва да се стремим да я запазим до колкото можем !